Странен лъч през пространството премина,
“То” потръпна и отново пак замря,
тайнство някакво необяснимо
зараждаше се в мрака на вечността.
Отново лъч … и в него всичко се възбуди,
протони, ядрени частици сблъскаха се в миг,
колосална енергия растеше…
“То” се събуди …
и тишината бе разкъсана от страшен взрив.
О, тайнство – спеше “Ти”
– а избухна в “НОВА”,
разкъса мрака, пространството и вечността,
прероди се, извиси се и отново
не съществуваше по-ярка приказна звезда!
Разпръскваше енергия и светлина,
късове материя превръщаха се във планети,
хиляди години отлитаха като една,
а звездата продължаваше да свети. |
Извършваше се тайнство
– създаването на света,
роди се чудо тайнствено – живота,
но най-великото от всички тайнства
– любовта,
роди се на хората в сърцата!
Отлитаха години, въртеше се земята,
звездата беше станала джудже
и хората отдавна съзнаваха цената
на неповторимото на миналите векове.
Тайнствена, неповторима бе душата на човека,
- вселена малка със безброй звезди,
на раменете си понесъл ориста нелека,
да създава и да променя човешките съдби.
Тъй твоя поглед в душата ми запали
и избухна като “НОВА” любовта,
в очите ти тайнствени и засияли
видях завинаги обречената си съдба.
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.04.02 04:23 |
[