 |
Миг… и с теб мига във времето отлита,
останал сам се сливам с вечността, любовта ми в шепа мигове изтича преди да може да ме покоси смъртта. колко страшна мъка – сърцето да стопи, как без дъх останал повече, да те обичам, как да се надявам, че ще ме обикнеш ти?! как в гърдите болката да задуша, как любовта безсмъртна, да убия, за да мога миг дори без теб да издържа?! че искам да е щастлива любовта, че е жестока щом е тя несподелена, че трябва да умира още неродена!!! и тогава посягам към смъртта, в треска изгаряща очите си затварям от болка смазан без да мога да умра. на крачка между живота и смъртта, разкъсван между теб и нея, между миг на радост и неугасваща тъга?! Sofia, Bulgaria, 1999.05.19 02:52 |
|
|
[