[ << ] На моята любов! [ >> ]

Когато спомена за мен угасне
и прочетеш случайно тези редове,
кажи две думи ласкави,
спомена през времето да ме зове!

Не се сърди, не ме кори,
знаех, че няма никаква надежда
любов към мен в теб да загори,
може би съдбата така ми го отрежда!

Както от раните кръвта изтича
и болката съзнанието замъгли,
така и аз отчаян те обичах
и несподелената любов ме подлуди.

В кошмари страшни времето течеше
всеки път когато ти не бе със мен
и мисъл тъй ужасна ме гнетеше,
дали ще издържа до следващия ден.

- Да не чувствам, да не мисля за това,
обгърнат от вечен мрак и тишина,
любовта ми в далечен спомен да се превърне,
само щастието в живота ти да върне!

STIVKO - STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria, 1999.05.28 04:00