Аз вече едва дишам
гърлото ми се е свило,
мъка сърцето ми топи,
защото знам че завинаги ще те обичам,
дори от спомените ти да ме е изтрило,
времето ще върна и моите мечти...
Защото ти си моят дар от бога,
ти си моята жадувана мечта,
ти ме откри, а аз без теб не мога,
твои са и моята душа и любовта!
Ако не ме разбираш не ме кори,
аз свято съм те обичал и ще те обичам,
и от теб не искам нищо,
ако мога ще изчезна, опитах се дори,
но разбрах че без теб не мога
и съм готов на всичко, само ми прости...
Отдавна всичко което пиша
на Веб го публикувам в нета,
нека помни, аз ще пиша докато ме има
и това ще го четеш и след като си замина...
Аз исках само да си моя,
и завинаги да ме обичаш,
живота ми съдба да стане в твоя
и без мен да не можеш и да дишаш... |
Аз исках само да те има,
да ме топли твоята любов,
да съм щастлив че ме обичаш,
да съм твоя вечен любовен зов...
Не знам къде ще заминавам,
но знам че ме викат вече там,
че не искам тука повече да страдам
изгрящ в любовта си сам...
Аз не планирам, аз не измислиам,
пиша веднага - душата си изливам,
макар отдавна да не вярвам в чудеса
пиша за изгарящата си любов,
как като вода през шепите ми тя изтича
в мислите си към теб затичан
без да мога да ти я донеса...
Текат ми сълзите в момента, едва пиша,
но последно ще кажа, че и да ме няма,
където и да съм ще те обичам,
аз искам само ти да си щастлива,
и в съня ти даже да ме няма!!!
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.10.30 09:15 |
[