Дали съдбата ме е така орисала,
или живота ме тика към смъртта,
с една любов отнела смисъла
на вярата, надеждата и радостта?

Нима можех да й забраня,
нима можех любовта да избера,
с друга по-реална да я заменя,
в сърцето си да мога да я побера?!

В свойта недостижимост обрече ме,
отчаян, потъващ в неизвестността,
с една съдба жестока и отречена
и с една любов несподелена да умра!

Ще издържа ли дълго мъката,
дори задавен от сълзите да крещя,
в пропастта разделила пътя ми
устремен към теб да полетя?!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.05.11 05:12