Ще ни топлят пролетните слънчеви лъчи,
от радост сърцата ще преливат,
и тъй бленуваните ми мечти,
с реалността и с тебе ще се сливат.

С полъха на пролетни цветя
при мен ще долетиш мечтана,
ще те прегърна и дълго ще стоя,
докато мига на вечност стане!

Ще попивам в твоите очи мамещия зов,
треперещ ще милвам косите ти от злато,
задъхан, изгарящ от любов
ще те целувам моя мъко неизлята!

България, София, 19.12.1999 г. 12:00
СТИВКО - СТефан ИВанов КОвачев