Мина полунощ. Тишина.
Главата ми от болка ще се пръсне
и чувството за някаква вина,
все повече не ще да ме напусне!
О, моля те, не бъди мечта,
бъди реалност жива,
върни ми вярата във любовта,
че може да е истинска, щастлива.
Знам, че нямам право на това,
знам че от начало съм обречен,
с една любов несподелена да умра,
с една мечта и нищо друго вече! |
 |
Какво е мъката, болката, смъртта,
- една очаквана съдба нелепа,
угасваща в жаравата на любовта
и превръщаща живота в пепел.
Какво са думите изричани в захлас,
тъгата и сълзите във очите,
любимия и топъл нежен глас,
ръцете докосващи мечтите?
Сън сънуван, сън последен,
пренеси ме с теб във вечността
не дочакал този миг вълшебен,
не дочакал мига на радостта!
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.05.08 02:18 |