Отново в тази пуста, зимна вечер
вървя замислен и смълчан,
и не усещам ни студа, 
ни вятъра насрещен,
дори къде отивам аз не знам!

Тъжно скърца под краката ми
бял килим от сняг и горестна печал,
вятъра сълзите ми разпръсква по снега
и се топи като от пръски нажежен метал.

... изведнъж като от сън се сепвам...
... ръце напред към теб протягам...
... сърцето спира, дъхът ми секва...
... но теб те няма.... 
... в пропастта пропадам....

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.06.02 19:15