Той бе минал през “x”-измерения,
бе видял “y” – видения
и събрал “z” – мнения,
докато състави 3^-те оси
x, y, z, на 3^-тото измерение…

За четвъртото - не му достигаше опит,
а нямаше следваща буква,
може би друг път при обратен прочит,
все на някоя свободна ще се натъкне…

Но той не бързаше,
а и не съществуваше време,
и нещо не се връзваше
– кой и какво щеше да му отнеме?

“Кой” и “Какво” бяха понятия,
които някога щеше да разбере,
но за това се пише във всяка Христоматия,
ако някой можеше да я прочете…

Христоматията на Вселената?
Но тя още не беше написана…
За това трябваше Време!
А вече имаше опит натрупан без Време
и постави четвъртата ос,
избра си буквата – “t” (time),
и си зададе въпрос:
 “-Ами сега?”, “- Няма време!”
– отвърна му Времето…

Разсече всички оси,
постави точка “0” –нула,
и координатната система
вече имаше посоки…

Ако успее Времето да задържи,
що е писано до тук ще прочете,
ако пък успее да го ускори
– бъдещето ще прозре…

Но за това му трябват две неща:
– поляризатор и ускорител,
нещо като кънки на колела
и с крила като на Ангел –пазител…

Така улисан не разбра,
как Времето избледня и се стопи,
защото неусетно появи се Любовта,
с бяла мека светлина
и безкрайно нежна топлина
безнадеждно го плени…

Тогава той огорчен прозря,
че “Кой” е Време непонятно,
но ще му отнеме "Какво” – Любовта,
а тя – цялата Вселенска необятност…

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.09.03 15:30