Като всяка нощ и таз е моя,
и на тебе пак ще посветя
тези редове и минутите в покоя,
и чувствата си с теб ще споделя!
Още виждам твоите очи засмени,
гласът ти чувам нежно ромолящ,
лицето ти в усмивка озарено,
погледът ти питащ и трептящ!
Захласнат в очите ти се взирам
търсещ, питащ, изумен,
колко много топлина намирам
в блясъка им тайно скрит от мен! |
В очите ти аз виждам твоят свят,
странен, чуден, в светлина залят,
мамещ, приказен и непознат,
с топлота и красота богат.
Очите ти – две езера големи,
ме къпят с бели пухкави вълни,
с нежност поглъщат ме опиянени,
… но само споменът останал е от мене…
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.05.08 22:16 |