В силата на любовта ми не повярвали,
в нежността ми на никой не потрябвала,
в огъня сърцето ми изгарящ, нестоплени
останаха в миговете вечността прескочили.

В самотата, в мрака тъжен на нощта,
в мислите съм в твоите обятия,
отчаян, че може с друг да те деля,
и любовта си несподелена в смъртта да отнеса.

И дори в безсилието си да крещя,
треперещ от дъха смразяващ на смъртта,
ще мога ли от другия да те изтръгна,
и за винаги при мене да те върна?!

Невярващ, премалял ще те прегърна,
ще те целувам ненаситно всяка нощ,
всеки миг в щастие да мога да превърна,
а мъката и отчаянието във любов.
 

Всеки миг да мога да те имам,
да те дарявам с любовта и нежността,
с поглед опиянен да те изпивам,
с дъха си да те галя през нощта!

Треперещ да ти шепна: “- Обичам те!”
от любов изгарящ да те докосвам всеки миг,
от всяка моя думичка изричана,
да гориш вълнуваща в сподавен вик!

Косите ти лицето ми да галят,
устните ти жадно да ме зоват,
в прегръдка ръцете ти да ме изгарят,
с пламъка очите ти да ме стопят!

Нека двама от любовта горим,
нека двама по пътя да вървим,
нека двама живота си в един да претворим,
нека двама щастието си да сътворим!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.05.21 23:41