Мъка
в душата ми стаена
до
болка сърцето ми стопи,
само
спомен неугасващ в мене
през
сълзите в очите ми гори.
Не
знам дали ще се преборя
с
живота и мъката по теб,
кое
да избера, какво да сторя
за
болката си да намеря лек?
И
дори отчаян да крещя
“-
Без теб не мога да живея!”
–
без отговор останал във нощта
в
тишината на мрака ще се слея!
В
прегръдка ледено студена
смъртта
завинаги ще угаси
една
любов несподелена
и
безброй несбъднати мечти!
Един
копнеж, една надежда плаха
след
мене ще останат може би,
като
звезди блещукащи във мрака
докато
времето от спомена ги заличи.
~STIVKO~
STefan
IVanov KOvachev
Sofia,
Bulgaria,
1999.05.22
03:56 |