Сърцето ми от мъка се стопи,
надеждата ми в спомен се превърна,
любовта ми само ме крепи,
а не мога с нея да те върна...
Не можах с думи да те трогна
в тоз материален и бездушен свят,
но след време ще си спомняш
и ще искаш да те стоплят с тях...
Любовта си в стихове ти посветих,
сърцето и душата си ти дадох,
какво пред тебе съгреших,
че от любовта ми се отказа?... |
 |
Не искам повече да страдам,
искам най-сетне да заспя,
за последно "- Обичам те!" - ти казвам,
преди да поема към вечността...
Дано намериш това което търсиш
и бъдеш щастлива в любовта,
не позволявай и тя да свърши,
както е свършила сега...
Любовта е дар от Бога,
ако е истинска, ще бъде вечна тя
и ако искам нещо е да мога
да те обичам и след смъртта!!!
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.09.13 05:49 |