 |
Огорчен затворих телефона,
а имах да ти кажа толкова неща
останали като в забранена зона,
не посмях с теб да споделя.
Не зная как стана и кога,
неусетно с трепета на радостта
гласът ти даваше ми топлина
все повече и повече, но до кога?
А бях щастлив и не мислех за това,
че когато гласът ти не чувам
ще потъвам в горчива тъга
и треперещ ще те жадувам.
И когато телефонът иззвъни
сърцето ми до полуда ще тупти,
с надеждата че може би си ти
и в опиянение гласът ти ще ме потопи.
Ще се разтворя в пространството дори,
без разстояние от теб да ме дели,
без да мисля колко после ще боли,
колко много ще ми липсваш ти! |
Ако знаех че ще страдам,
че ще събудиш в мене любовта,
може би щях да избягам,
някъде далече, на края на света!
Но мога ли от самия себе си да бягам
и срещу любовта си да вървя,
а ръцете си към тебе да протягам
мига щастлив да уловя?!
Мога ли на сърцето си да заповядам “-Спри!”;
– на огъня бушуващ в мене “-Не гори!”;
- на раната кървяща в душата “-Не боли!”;
- на душата изтерзана “-Не моли!”?
Мога ли съдбата си да променя,
времето назад да върна,
да си върна младостта,
и мечтите си в реалност да превърна?!!!!
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria
1999.05.23 17:41 |
[