Всеки миг когато теб те няма
е болка и нестихващо страдание,
изтръгнат вик от страшната измама
на надежда пълна с отчаяние!

Живея ли, когато теб те няма?!
Не, дори кръвта по вените ми не тече,
застинал пред олтара в храма
на любовта, безсилна да ме отрече!

Тече ли времето, когато теб те няма?!
– безсилно да ме отнесе в забравата,
в сърцето да затвори тази рана,
да ми отнеме надеждата и вярата?!

Няма радост, когато теб те няма,
- потънал в мрак, забулен от мечти,
само мъка, горчива неизляна
ме мъчи, стяга и души!

Ден и нощ, когато теб те няма
се сливат с мрака, с вечността,
в душата ми до болка изтерзана
от страха за теб, от неизвестността!

Угасва слънцето, когато теб те няма,
угасват на небето хиляди звезди,
света угасва, опустява,
угасват надежди, радост и мечти!

И в дълбока старост, когато теб те няма,
ще ми липсваш, ще тъжа,
и все така красива и желана,
ще останеш в сърцето ми със любовта!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.07.28 20:41