Тишина и мрак обгръщат ме в нощта
затворен между четири стени,
потъвам в тъжна, горчива самота
запълнила и сънищата ми дори.
На чудно, приказно момиче
любовта си съм отдал,
но какво ли значи да обичаш
в живот от радост опустял?!
Какво ли значи да живееш
оглушал от тази тишина?!
Какво ли значи да се смееш
от мъка даже и в съня?!
Какво ли значи да жадуваш
шепа нежна топлина?!
Какво ли значи да бленуваш
една несбъдната мечта?!
Какво ли значи да сънуваш
в съня си сън за любовта?!
Какво ли значи да съществуваш
от прах превърнал се в прахта?!
Какво ли значи да заплачеш
с пресъхнали от сълзи очи?!
Какво ли значи да не значиш
нищо в нищото дори?!
Какво ли значи да копнееш
копнежи с детски кристална чистота?!
Какво ли значи да успееш
от сън в реалност да превърнеш
любовта?!
Какво ли значи да изстрадаш
изстраданата си до сетен дъх любов?!
Какво ли значи да не падаш
духом в живот безмилостно суров?!
Какво ли значи да изгаряш
неугасваща жаравата на любовта?!
Какво ли значи да повтаряш
изровил живота си от пепелта?!
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.06.01 00:43 |