В мрака леден на вечността,
в гробна тъжна тишина,
една объркана изгубена душа,
безнадеждно търси светлина.
А беше миг от вечността,
когато окъпана от светлина,
с мечти изпълнена и топлина,
Тя копнееше за любовта.
И я получи, но за беда
несподелена беше тя.
И пълна с болка и страдание
към смъртта посегна в отчаяние…
Но от мрака черен на смъртта
за кой ли път спасена беше Тя,
и времето лекуваше я във забрава
самотна и в любовта си слаба… |
Само със спомени горчиви
в безкрайна тъжна самота
наранена от чувствата фалшиви
прощаваше се с любовта …
Ирония превърната в съдба
да търси вечно любовта
разкъса пелената от тъга
и Тя възкръсваше от пепелта…
… За сетен път посрещна любовта,
за сетен път и повярва Тя,
изгаряща от жажда да е споделена …
… и в страшен огън бе изпепелена …
… В прегръдка ледена отнесе я смъртта,
сля я с нищото на вечността,
завинаги обречена без пощада
в жестока самота да страда! …
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.05.07 23:45 |
[