Не вярваш, зная, в любовта ми,
не вярваш в стиховете ми дори,
и това че си със мен в съня ми,
в сърцето ми и в моите мечти!

И когато нощем всички спят,
безсилен, измъчен, уморен,
оставам сам във моя тъжен свят,
облян в сълзи и мъка задушен.

Треперещи ръце към теб протягам
и тихо шепна “- Обичам те! Ела!”
–сърцето ми от страшна болка се сковава,
но не спира за да се слея с вечността!

Буца в гърлото засяда и ми се иска да крещя,
а само стон отчаян устата ми издава
и между живота и смъртта ще се реша
в стихове моята любов да ти дарявам!

А ти ще наведеш глава смълчана,
косите ще закрият твоето лице,
незнаеща, че в този миг си още по-желана,
и уплашен за теб ще грабна твоите ръце.

Косите си разпилени ще отметнеш вяло,
ще ме погледнат тъжно твоите очи,
“- Моля те!” – ще кажеш прималяла,
а погледът ти сърцето ми ще изгори!

И забравил всичко аз ще те прегърна,
обезумял ще те целувам и притискам в мен,
дано мига щастлив в спомен не се превърне,
а само времето да спре във този ден.

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria
1999.05.27 02:00