Искам те, моя любов!

Не зная нищо вече,
не зная дали и съм роден
помня само мисъл светла,
да чакам утрешния ден…

Но знам, че той не съществува,
това е само някакъв мираж,
живота ми без тебе е пустиня,
а тялото ми неинa прах…

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev

Всичко за тебе ще направя,
всичко което имам ще ти дам,
само моля те бъди до мене,
и никога не ме оставяй сам...

Не мога да живея без теб,
безкрайно страдам, търся те навред,
но ти далеч отново пак остана,
душата ми е само в рани,
а тъй кратки мигове със теб,
неусетно във вечността останаха,
ръцете ми още твоите усещат,
по устните ми още твоята целувка гори,
в очите ми още се взират твоите очи...

Искам всички рози на този свят ,
с безкрайна обич на теб да поднеса,
но не откъснати, а живи и уханни,
в красотата им да виждаш любовта,
с която сърцето ми ги е дарило,
от аромата им да се опияняваш
за живота вдъхнат от душата ми
и никога да не ме забравяш,
- да искаш да си винаги със мен,
- да ме обичаш непрестанно...

Да, макар да нямам много време,
напоследък то не стига
и съм безкрайно уморен,
но ще подредя 
и всичко ще прегледам,
само ти да си до мен!

Ами така си пиша,
от душата ми извира,
втори път не бих могъл,
и ако всеки чат не пиша,
къде ли бих открил
архив на всичко що съм писал?!

Явно пак съм се унесъл,
в онзи сън на любовта,
не че съм се събуждал,
а като в тъжна песен
в стихове да изразя 
мойта мъка и сълзи...

Какво ли още мога да напиша,
за да те имам винаги до мен?
Какво ли още мога да направя,
за да се ожениш ти за мен?

Какво ли може да се случи
и съдбата в дар теб да ми даде?
Какво повече мога да получа?
Това ми стига, друго и не искам, не!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
05.12.1999 
въведено тук на
19.12.1999 11:08 
София