Искам щастие вечно да ти нося,
в огъня на любовта вечно да горим,
душата ти в душата си да нося,
когато телата си от любов изпепелим!!!

Ти си моята богиня,
ти си моят вечен рай,
през огън и пространства ще премина,
но ще те намеря знай!

 На времето границата ще извия,
с любовта си кристалчетата ще стопя,
с устни твоите сълзи ще пия,
в прегръдката си завинаги ще те държа.

Огледало е моята душа любяща,
в нея ти си, била и винаги ще бъдеш,
от звездно щастие искряща,
в ореол от бяла мека светлина,
обгърната от нежна топлина,
ти си, била, и ще бъдеш за вечни времена,
моята богиня на любовта!!!

Ще летим из райските простори,
без пространства и времена,
моя глас ще ти говори,
приказки за любовта...

С разтворени протегнати ръце,
при теб ще долетя,
ще те притисна до моето сърце,
за да се слеем с вечността...

С погледа си ще разпръсквам,
най-вълшебните цветя за теб,...
от сърцето си душата си откъснах,
за да я подаря завинаги на теб...

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.12.03 14:45