Само сълзи парещи очите ми наливат
и дъха треперещите устни ми гори,
с живота и любовта несподелена си отива,
без да те достигнат треперещите ми ръце дори!

На теб отдадох нощтите безсънни,
в надежда плаха и във всеки стих,
но на любовта ми тъй и не отвърна,
а себе си на тебе посветих!

Защо тъй силна любовта ми,
тъй слаб пред тебе ме стопи
и тъй далечна даже и в съня ми,
несбъдната мечта остана ти?

Защо щастие за тебе исках да ти нося,
а в себе си безмълвен от болката крещях,
в ръцете си треперещи те носих,
но да те докосна даже не  успях!

Защо отчаян винаги да се надявам,
да получа малко топлина,
а своя огън с жар да те дарявам
до последната у мен искра?

Защо откъснат от света,
за да не дам на друг частица,
любовта си на теб да посветя,
а да нямам право на искрица?

Защо с надежда години трябва да живея,
че някой ден към мен ще се затичаш
в свят от мен измислен да се слея,
в който ти до смърт ще ме обичаш?

Защо цялата си нежност да ти дам,
а да не мога ласка да получа,
всяка вечер да си лягам сам
и за теб да мисля от безсъние измъчен?

Защо съдбата ми е лоша?
За това, че искам да си винаги до мен,
че всеки миг щастлив в сърцето си ще нося,
макар до болка в океан от мъка да съм потопен?

Защо забравих да се смея,
радостта забравих, пролетта,
да живея вече не умея,
без теб останал сам в света??

Защо за тебе непрекъснато ще мисля,
ще се тревожа, ще те търся,
съсипан от мъка да се правя на щастлив,
а скришом сълзите си да бърша?

Защо ще страдам и ще се топя,
когато искаш да си някъде със други?
Защо ще искам вечно да умра,
защо ще се страхувам да не те загубя?

Защо ще трябва да живея?
За теб ли, - та нима си ти до мен?
Та нима живот е туй дето го живея
и жив да се погребвам всеки ден?

О, моля се на Бога да ме вземе
и да опрости мойте грехове,
да ми отнеме всяко време,
потънал в забрава от море без брегове....

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.12.09 02:35 - 04:58