Аз съм само пеперуда,
и сънувах кошмарен сън,
че съм бил човек влюбен,
от своята любов погубен,
в свят така несъвършен,
от скрупули ограничен,
без надежда дори на сън
за спасителни изходи на вън...
Още помня този тъжен сън,
дали такива сме биле,
преди разтворили криле,
да се понесем на вън...
Едва сега изумен разбирам,
колко много съм щастлив,
колко красота в това намирам,
че когато отново се събудя
пак ще съм си пеперуда,
че денят ми няма да e сив
и безмерно пак ще се любувам,
на това, че отново съществувам... |
Замаян от ароматните цветя,
огрян от пурпурната светлина,
разтворил крилете си летя,
над приказната мараня...
Много ниско, някъде надолу,
искрят причудливи форми,
рея се безгрижно и на воля,
... само съня си да не помня!
Спускам се в розова полусфера,
всред разноцветни нишки,
зная, че което търся ще намеря,
и от нектара им ще пия
без да се замислям...
Не се замислям дори
когато каца пеперуда,
- че винаги такива сме били,
- че всъщност всички се обичаме
и няма нищо да загубим,
нито в самота да се обричаме...
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.09.09 09:59 |