Не мога без тебе да живея,
да можех поне да полудея,
паметта си да можех да загубя,
да потъна в сън дълбок и непробуден!
Но не заспивам, не сънувам,
само безнадеждно те жадувам
и текат секундите на вечността,
а теб те няма, сам съм с любовта.
-О щастливи мигове отминали,
върнете се при мен завинаги,
върнете вярата ми, радостта,
и моето момиче единствено в света! …
… Знам, че няма никога да бъдеш моя,
че мечта несбъдната ще си останеш ти,
и в неугасващ порив неспокоен
живота ми незнайно тих ще изгори! |
Така ли всяка сутрин когато се събудя,
очи отваряйки, но пълни със сълзи
ще разбирам че живея в свят изгубен,
без цвят, без мирис и несбъднати мечти?!
Докога отчаян в слабостта си,
предавайки се ще копнея за смъртта,
дали защото вярвам ,че след нея
ще бъдем заедно във вечността?!
Дали защото вярвам, че пак ще се родя
и ще те срещна за да бъдеш вечно моя,
не зная, но едва ли без теб ще издържа,
едва ли ще намеря във смъртта покоя?!
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria
1999.05.31 23:10 |
[