Как искам всяка сутрин с целувки да те будя,
да милвам дълго твоето лице,
на красотата ти да се любувам,
да усещам ударите на твоето сърце!

Да шепна тихо, до полуда:
“- Обичам те!" и без да зная
до забрава в тази трескава възбуда
мига щастлив да пренеса в безкрая!

Как искам всеки миг щастие да ти доставям,
радостта да свети в твоите очи,
с любовта си всеки миг да те дарявам,
да те пренасям в моите мечти!

А когато през деня те няма,
в мислите си аз ще съм при теб,
макар в сърцето мъката голяма
да ме сковава като в лед.

След деня, задъхан пак ще те посрещна
и с букет красиви пролетни цветя
ще ти поднеса треперещ любовта гореща
и мъката несподелена през деня.

Ще те целувам дълго, до забрава,
замаян от дъха на твоите коси,
обезумял от щастие, изгарящ
от блясъка искрящ в твоите очи!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria
1999.05.11 00:04