само в сънищата ми сънувана
те целувах тъй реална и бленувана,
в мисли неспокойни, разтревожени
и сърце от мъка изтормозено,

да те видя винаги жадувам,
- гласът ти тъй любим да чувам,
с трепет лицето ти да галя,
любовта във тебе да разпаля,

да ме целуваш дълго, до забрава,
премалял от щастие и слабост,
в слабостта си от любов изгарян,
треперещ очите да затварям,

от страх, че мога пак да те загубя,
че от съня щастлив, ще се събудя,
че отчаян ще продължавам да живея
и безнадеждно винаги ще те копнея,

а да можех съдбата и света да преобърна,
с години времето назад да върна,
да те намеря и прегърна,
мечтата си в реалност да превърна,

живот неизживян, несбъднат,
ще си отиде, друг не ще ми върнат
и безсилен срещу съдбата да крещя,
“- Не, ще те имам, или греша?”

нима невъзможно е да бъдеш само моя,
живота ми съдба да стане в твоя,
и преплели нашите съдби,
неусетно старост ни стопи,

но с неугасваща любов в сърцата
до края ще запазим красотата
на чувствата и нашите мечти
и смъртта не ще ни раздели
във времето, във вечността дори
до тебе ще съм аз, до мене – ти!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria,
1999.05.15