Потъвам в
мрака от мъка задушен,
от безсилието си отчаян и сломен,
че не мога да те имам, че не си до мен,
изгубил вярата си в утрешния ден.
Защо не ме погълне вечността,
защо съдбата с мен се подигра,
само мигове откраднати от безкрайността
с любов и мъка с теб да ги деля?
Не мога и не искам без тебе да живея,
да чезна бавно докато се стопя,
докато чувствата ми с времето се слеят
не оставили от мене и следа!
Да можех, бих сърцето си изтръгнал,
душата си на дявола аз бих продал
и живота ми отново да се върне
само с тебе бих го изживял. |
 |
Само с тебе радва ме
живота,
само с теб прекрасен е света,
с трепет винаги да те докосвам,
изгарящ да ти дарявам любовта!
Защото да живея, значи да обичам,
да обичам значи да горя
с твоите радости, проблеми,
в твоя свят и с твоята съдба!
Да обичам, значи всичко на света
– с безкрайна всеотдайност на теб да посветя
живота си, мечтите си и любовта,
да бъда с теб до сетния си миг, докато умра.
~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria
1999.05.15 13:42 |