с вечността се сливат,
но и те обърнали са гръб,
като че и за тях не съществувам...
Няма нищо тука вече,
в таз вселена от мрак и тишина,
всичко в нищото изтече,
остана ми само любовта....
Една душа от мъка изтерзана,
сляла се с една любов,
безплътна някъде остана
с последен безсловесен зов...
за да може да заплаче,
безплътна търси си посоки,
но безразмерна пустош е обаче...
Няма урна, няма гроб,
няма измерения, пространства,
само с безразмерна мъка и любов
една душа в нищото ще странства...
Няма светлина, а какво да гледа?
Нито пък ръце, - накъде да ги протегне?
Само две думи "- Обичам те!" последни,
някъде в пространството останаха...
[
