Надежда безнадеждна плаха,
в мъка сърцето ми стопи,
мечтите ми в горчилка потъмняха
в гърдите болката нестихваща души.

Във вечен огън тялото гори,
от дявола захвърлено във Ада,
душата – стенеща да се спаси
молеше за прошка и пощада.

Небесен ангел мой, спаси ме,
дай ми вяра, нежност, топлина,
обич истинска неповторима
да гори във нашите сърца!

- Не бъди мечта, бъди жена,
и ако ме обичаш, обичай ме така,
че нищо да не може да ни раздели,
да бъдем неподвластни на времето дори!

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev
Sofia, Bulgaria, 1999.05.23 14:52